Една добре разработена методология позволява измерване както на чисто пазарните ефекти, така и на не-пазарните такива. Това дава възможност да се измерват и оценят както събития и обекти, чиято цел е постигане на висока пазарна стойност, така и такива стремящи се към висока естетична стойност.
Оценката на икономическите въздействия в сферата на културата е обект на ограничен брой изследвания, главно насочени към картографиране на културните и творчески индустрии. Липсва ясен фокус върху анализа на икономическото въздействие от културните събития, особено при тези, които нямат ясно обособен стопански характер.
Резултатите от едно изследване на икономическите ефекти са от полза от страна на културните оператори и мениджъри при осъществяване на анализ и оценка на изминали вече събития, както и за планиране на бъдещи такива. Подобно изследване би подпомогнало организаторите на събития в сферата на културата при идентифициране на добрите практики и за набелязване на стратегии за оценка и справяне с риска.
Резултатите от изследване на икономическите ефекти са от полза и от страна на партньори и спонсори от публичния и частния сектор, които подкрепят или биха подкрепили събития или обекти в сферата на културата.
Чрез изследване на икономическите ефекти може да се проследи въздействието на дадено събитие или обект върху по-широк кръг от хора, извън конкретните ползватели на съответното „благо”. С известно адаптиране, такава методология може да се използва за измерване на социалната възвръщаемост на направените инвестиции и за извършване на анализ на социалните ползи.
За тази цел през 2015г. Фондация Бауерзакс в партньорство с Индъстри Уоч разработи конкретна методология, измерваща възвращаемостта на направените инвестиции в културни фестивали. Методологията също така позволява остойностяване на преките и непреки ефекти, които едно събитие с нестопански характер има.
Обект на пилотното тестване на методологията бяха общите икономически ефекти от фестивала Нощ/Пловдив 2015. Резултатите от анализа на ползите и разходите сочат, че за всеки инвестиран лев в провеждането на Нощ/Пловдив 2015, приходите за икономиката са в размер на 4 лв. Пределният приход, който е резултат от 42 000 посещения направени от 31 000 уникални посетителя в рамките на двете фестивални вечери, е в размер на 783 000 лв.
С метода на пътните разходи бе направена консервативна оценка на „склонността да се плати” в размер на 204 000 лв. На база на оптимистичния сценарии, получен чрез измерване на заявените предпочитания на посетителите на Нощ/Пловдив 2015, бе изчислена „склонност да се плати” в размер на 589 000 лв.
Разработената методология и включените в нея инструменти са приложими не само за културни фестивали и обекти, но и за по-широк кръг от събития и прояви, които нямат пряко икономическо измерение. Сред тях попадат редица дейности като спортни прояви, въздействия в градска среда и събития и социални проекти на НПО.
Ако желаете да научите повече относно изградената методология и нейната приложимост спрямо други събития или обекти в сферата на културата, моля пишете на iliev@bauersax.org