Образователната система има претенцията, че подготвя новите поколения за участие в пазара на труда, или дори по-широко в обществото, като различни гласове наричат това „функционална грамотност“, т.е. децата да имат способност да функционираш в съвременното общество.
Имам предвид мейнстрийм образованието най-вече, но също и различни неортодоксални курсове и академии, които се опитват да запълнят празнотите на училището. Това е твърде амбициозна задача по замисъл и децата са обречени да се сблъскат със значително повече видове житейски проблеми, отколкото тези, за които ги подготвят техните учители. Светът се развива, образованието догонва това развитие, понякога твърде бавно, но няма какво много да се направи точно по този въпрос.
В същото време има някои умения, за които, мисля, всички сме убедени, че ще бъдат нужни както днес, така и в бъдеще, без да отслабва тяхното значение. Някои от тези умения също така са универсално приложими във всички аспекти на живота.
Умения, които отговарят и на двете от тези условия, не са много, така че може да намерят място в учебната програма, без това да създава големи главоболия на директори и учители.
Едно от тези умения е работата с данни – най-вече извличането на ценно знание от масиви информация. Сега е модерно да се нарича „наука за данните“, а преди му викахме просто „статистика“. Независимо от семантиката, независимо от разликите между статистически методи и data-science методи, важното е уменията да се борави с масиви данни да се развиват от ранна възраст.
Гимназията е перфектното време за повечето деца, предполагам. Но с някои базови понятия може да се започне и дори по-рано. Но в гимназията, въпреки гордостта за математически успехи на олимпиади, статистиката или липсва, или е съвсем бегло засегната. Повечето ученици ще се сблъскат с тези въпроси едва в университета, и то само ако изберат специалности, които съдържат в програмата статистика.
Моята препоръка не се базира на това, че статистиката е „важна за модерните професии“ (въпреки че се увеличава броят на професиите, които изискват умения за работа с данни).
А по-скоро на схващането ми, че навигацията в свят, изпъстрен с риск и несигурност, е по-успешна от хора, които могат да разчитат данните. Не е нужно всички да стават специалисти, които правят модели или визуализират данни, но е важно всеки да може да се ориентира в среда, в която се генерират все повече данни.
Повече успех значи повече полезно знание от тези данни – и това важи за всички професионални и лични сфери – от йога напредъка ни до анализа на политическите резултати и фондовите пазари.
Едни родители ще са скептични, защото ще решат, че изкуственият интелект ще анализира данните вместо нас. Това е вярно и сега – голяма част от решенията си сме делегирали на машините – кои писма да стигнат до нас, по кой път да шофираме, като тези решения сигурно ще стават повече.
Но ще се появят други важни решения, за които няма да може да разчитаме само на AI. Асистирането от изкуствения интелект не само че не отменя нуждата да анализираме данните, но и засилва значението на това да може да разчитаме различните индикатори.
Има и други митове, с които родителите ще трябва да се разделим. Особено лоша услуга правим на децата, за които решаваме, че нямат „математически мозък“, и то само на база на тяхното представяне в Евклидовата геометрия или квадратните уравнения.
Дори децата, които има трудности в материала по математика в училище, може да се окаже, че схващат бързо концепции като вероятности и средни стойности. Нещо повече, може да се окаже, че точно тези теми ще засилят интереса им изобщо към математиката.
Тази статия е с автор Георги Стоев и е публикувана за първи път във Форбс България.